Ако си падате по морални герои, които ще пожертват себе си, за да спасят света… Е, едва ли ще харесате главния герой в "Принцът на тръните".
Принц Йорг Анкрат е много неща, но морален… това никой не може да го нарече - особено в очите, поне ако не иска да свърши с разпорен тарбух.
Харизматичен? Понякога. Самоуверен? Определено. Morally gray? Ммм... ако новото сиво е черно като душата на Дявола – тогава да. Един от любимите ми литературни герои? Без никакво съмнение.
Ако сте попадали и друг път на мои ревюта, знаете, че обожавам добре написаните злодеи. А принц Йорг е точно такъв – злодей до мозъка на костите си. Няма проблем да изпепели цяло село, да убие свещеник или дори да срине цяла цитадела със земята.
И въпреки това... по един напълно извратен начин, също както в „Балада за пойни птици и змии“, стисках палци именно на него. Независимо от цената... стига, разбира се, някой друг да я плати.
Но как започва всичко?
Принц Йорг не се ражда психопат. Той е като всеки друг десетгодишен престолонаследник... докато граф Ренар не решава да се отърве от майка му, брат му и самия него.
Попаднал в капан от шипкови тръни, Йорг не може да се освободи, не може да помогне. Може единствено да гледа как убиват най-близките му хора.
Сигурно си мислите, че след това баща му е набучил предателя на кол? Не. За краля се оказват по-важни мирът и изгодната сделка за речната търговия.
И тогава се ражда Принцът на тръните.
Йорг къса с всичко, което е познавал и тръгва по пътя на отмъщението, придружен от шайка убийци, крадци и насилници. Четири години живее сред метежи, кръв и огън, докато един ден не решава да се върне в двора на баща си и да поиска рожденото си право.
Но дворът вече не е домът, който е оставил преди толкова години. Той е гнездо на змии, благородници, готови на всичко за власт, и още по-опасни некроманти и ойнероманти.
И именно тук блести Марк Лорънс. Стилът му е суров, безкомпромисен и изненадващо поетичен на места. Той не се опитва да оправдае Йорг, нито да го превърне в антигерой, когото задължително трябва да харесате. Просто ви поставя в главата му и ви оставя сами да решите дали чудовището е било създадено от света... или винаги е живяло в него.
---
Автор: Габриела Плочева
Автор: Габриела Плочева
0 коментара