Още щом видях тази корица и прочетох блърба, предположих, че тази история ще е някакъв микс между „Двор от рози и бодли” на Маас и книгите на Наоми Новик „Сребърна приказка“ и „Изтръгнати от корен“.
При толкова мои любими тропи, събрани на едно място, бях повече от сигурна, че ще ми хареса. Всъщност, така се бях самонавила как това ще е едва ли не новата ми книжна любов, че чак я поисках за подарък за рождения си ден.
Уви, реалността се оказа малко по-различна.
(Внимание – спойлери!)
Разочарованието дойде още в първа глава, която не просто има леко намигване към Дворовете, ами си клони към препис – снежна гора, момиче с лък и стрела, елен, глад и студ…
Единственият нов елемент бяха чудовищата, които бродят из гората. Те вече вдигат залозите и напрежението и в това отношение, ако не бях чела първо книгата на Маас, тази първа глава вероятно щеше да ми хареса повече, защото откровено динамиката ѝ е по-добра.
Но да минем сега към следващия ми проблем в историята: главната героиня.
Рен не просто е много нива над Фейра и Катнис – хора, тая девойка засрамва дори Беър Грилс по умения за оцеляване!
Ловува сама при крайно минусови температури (дори сълзите ѝ замръзват), катери се с лекота по заледени дървета, мъкне тежък чувал с еленско месо сума ти километри… и май-май го прави всичкото това пияна (освен еленското, в раничката си мъкне и винце – ама смеем ли да я виним, то в тази среда и аз бих се пропила). Направо ми скри шапката!
Във втора глава научаваме повече за героинята. Тя има сестра-близначка, за която се грижи, след като родителите им умрели от глад (???).
В един абзац небрежно се споменава как героинята била принудена да краде и да „продава тялото си“, за да оцелеят двете със сестра ѝ. След това едничко изречение по въпроса, темата увисва и се прехвърля към нещо съвсем друго. Ех!
Не ме разбирайте погрешно – аз съм буквално последният човек, който ще държи на морала на героите. Нямам нищо против героиня, практикуваща най-древната професия, даже си имах една-две такива любимки от „Игра на тронове“.
Проблемът ми идва от това как се случва да има детска/младежка проституция (все пак героинята е била на 15) в малко село от двайсетина къщи и никой да не разбере за това, включително сестра ѝ? Честно, някакви идеи имате ли? Аз лично – не.
Освен ако клиентелата не се е състояла изцяло от чудовищата в гората, очаквам на тоя етап вече цялото село да я сочи с пръст и избягва като чума, а защо не и да са ѝ лепнали една алена буква на палтото.
При такава силна заявка, очаквах да видя момиче с калена психика, изобретателно, умно, свикнало да оцелява. Получих избухлива киселячка с проблеми с чашката и пристъпи на агресия, необразована, но… същевременно с вътрешния глас на талантлива поетеса. Ех, какви красиви, емоционални описания прави тази Рен в главата си! Какви метафори! Дори мислите ѝ се леят музикално!
Но не си мислете, че проституирането от ранни години е направило Рен циничка в любовта. Не, тя си чете тайничко любовните романи – всъщност, май само това чете, но аз на този етап съм приятно учудена от откритието, че въобще може, след като не ходи на училище.
Не съм сигурна каква е била точно идеята на авторката при създаването на психологическия профил на Рен… Е, мога горе-долу да предположа: ето ви една корава, силна жена с травми и зависимости, способна да оцелява в екстремни условия, осакатена отвътре и обезобразена отвън, която обаче е „истинска“, сиреч не цепи басма на никого и взима от тъпи по-тъпи решения, които да тласкат сюжета напред.
Всъщност, това, ако беше хитро направено, можеше да работи много, много добре.
Но тук това не се случва, защото липсва баланс.
Рен има един предълъг списък от негативни качества и едно-единичко положително: тя обича сестра си (а последното го очакваме от всяко човешко същество, лишено от психопатия).
При главна героиня, по правилата от теорията, следва да е обратното – да преобладава положителното, но да има и две-три слабости.
Само че Рен е градена по модела, типичен за антагонистите, без обаче да притежава и капчица от харизмата на антагонист.
За мен лично тя от първа до последна страница си остава героиня, с която по никакъв начин не успявам да изградя връзка, при все искрените ми и най-дълбоки усилия.
Борей, горкичкият, просто изнася цялата история на гърба си, наред с тежестта на въздишките на фенките.
Първата им среща с Рен леко ми напомни на онзи момент от „Изтръгнати от корен“, когато Змеят идва да вземе поредното най-красиво и талантливо момиче от селото, за да го отведе в кулата си.
Само че тази сцена се развива тук много, много различно, тъй като Рен просто избухва и го наръгва с нож в корема.
Помислете: да наръгаш БОГ с нож в корема. Без НИКАКВИ последствия. Мхм, още в този момент светостроенето се чупи с гръм и трясък.
Наистина, имаме си в литературата един термин, на който му викаме „щитът на главния герой“. То бива щит, ама… тук малко е в повече. И обяснението на Рен за гениалното ѝ решение? „Той е абсолютен задник!“
Представете си сега какво щеше да се случи на Мирием в „Сребърна приказка“, ако дори се беше опитала да наръга своя „Леден крал“… Е, нищо хубаво. Само че докато Борей е просто любовен интерес в роментъзи, Старик си беше наистина страшен и безскрупулен!
Следва сцената, когато Борей избира сестрата на Рен, но тя заема мястото ѝ и тръгва с Борей на север. Бог или не, Борей не разбира – чудно как? Аз лично очаквам да я е усетил, че е тя още от алкохолните изпарения. Но може би този бог няма най-добрите сетива – или просто твърде слабо се вълнува дали ще се хване с милата, красива сестра или с психопатката.
В Замъка след сватбата им и един доста неловък момент на изненада след „вече може да целунете булката“, почват да се точат сцена след сцена, които дори не знам защо са там.
Четем Рен как се поти в тъмницата в тежка алкохолна абстиненция, само за да се напие пак ведна щом излезе и да се клатушка насам-натам… Е, всъщност, реалистично е за човек със зависимости, няма да отрека. Но не го прави по-приятно или интересно за четене.
Развитието на романса намирам за, меко казано, съмнително. Нямам никаква представа какво намира Борей толкова у Рен, че да се влюби. Дори секс сцените се получват някак си насила и откривам, че препускам през тях, понеже липсата на хигиена у героинята убива цялата еротика в главата ми.
Финална оценка: 2/5 (една точка за красивия, лек стил на писане и още една за Борей).
Финална оценка: 2/5 (една точка за красивия, лек стил на писане и още една за Борей).
---
Автор: Валентина Йорданова
Автор: Валентина Йорданова
0 коментара